Бачково:

Село Бачково се намира на 9 км. южно от Асеновград и е разположено по двата бряга на река Чепеларска. Пътувайки в посока Смолян, вляво от шосето се излива живописен водопад – Бачковският водопад. Село Бачково печели гостите си най-вече с построения там, през 1083г. манастир “Успение Богородично”. Основан е от братята грузинци Григорий и Абазий Бакуриани. През 1331-1337г. българският цар Иван Александър обновява манастира и става негов ктитор.

Легендата:

Според преданието, след падането на Константинопол под турско владичество през 1453г., съхраняваното там парче от Светия кръст, на който бил разпнат Христос е пренесено в Бачковския манастир. Малко по-късно, обаче дървеното парче било пренесено в друг манастир – на Кръстов връх за по-голяма сигурност.

Бачковският манастир:

Бачковският манастир векове наред е бил духовният и културен център на Родопите, обител на българското. Най-старата постройка (1083г.) е Костницата, която всъщност е църковна гробница. Най-характерните културни паметници са църквата “Св.Архангели” (15в.), Съборната манастирска църква (1604г.), Трапезарията на манастира (1601г.), църквата “Св. Никола”. Стенописите в манистира са предимно във византийски стил, но особено ценни са тези, изографисани на долния етаж на църквата “Св.Никола”. Всичките те са сътворени от легендарния български възрожденски живописец – Захарий Христов Зограф. Композицията “Страшния съд”, в притвора на църквата “Св. Никола”, е едно от най-интересните произведения на изобразителното изкуство от времето на българското Възраждане. Манастирът притежава музей с богата експозиция от ценности, свързани с неговата история като духовен и културен център.
 На 15 август, празникът Успение Богородично, манастирът има празник и се изпълва с хиляди хора, дошли да се преклонят пред чудотворната икона на св. Дева Мария и да подирят мир и утеха.
Ритъмът на живот в Бачково е изцяло продиктуван от живота на манастира.

Асенова крепост:

Асенова крепост се намира на 2 км южно от Асеновград, над пътя за Смолян. Разположена е в полите на живописната планина Родопи.
Тя е съществувала още по времето на Траките, но придобива стратегическо значение през Среднoвековието. Наречена e на великия Цар Иван Асен II.
Феодалният замък в крепостта, който включва кула и 2 водни резервоара са детайлно изследвани и възстановени. Единствената запазена сграда – двуетажната еднокорабна църква “Света Богородица Петричка” – е реставрирана през 1934 и 1985 г., а стенописите през 1991 г. Същата година църквата получава статут на функциониращ храм.

История на Асенова крепост:

Първият писмен източник, в който се споменава за Асеновата крепост е от IX век. През 1083 г. грузинецът Григорий Бакуриани, който заемал висок пост по времето на византийския император Алекси I Комнин, построява Бачковският манастир и създава неговия устав, където за пръв път се упоменава крепостта. Според този устав Асеновата крепост е стратегически форт със собствена армия, администрация и замък. Тя е била разположена на 2 км северно от селището Станимахос, граничещо с Византия. Крепостта е описвана от хроникьорите като добре укрепен красив град. През третия кръстоносен поход, предприет от Фредерик I Барбароса, най – вероятно е била превезета от кръстоносците.
Безспорно Асеновата крепост е най-добре укрепена и процъфтява при управлението на Цар Иван Асен II. След като разширява територията на България до 3 морета – Бяло море, Черно море и Адриатическо Море, той предприема мащабна строителна дейност с цел укрепване и заздравяване на крепостта в Родопите. Стените и са изградени от камъни, слепвани с бяла мазилка. Дървени решетки и масивни греди са използвани за укрепване на крепостта. Кули, най-често с правоъгълна форма, са служели за защита на лесно достъпните места. По нареждане на Цар Иван Асен II е построена църквата “Света Богородица Петричка”.
През 1410 г., след падането на България под Османско Владичество, крепостта е разрушена – резултат от гражданските борби между турските управници.
Реставрацията на Асеновата крепост започва през 1934 г. и продължава до днес.